Графични файлови формати

Изборът на графичен файлов формат следва да става в зависимост от желания краен резултат. Сравнително пълен списък на всички съществуващи графични файлови формати може да бъде намерен в Уикипедия.

Преди да разгледам най-разпространените файлови формати за векторни и растерни изображения ще обърна внимание на основните методи за компресия. Тя има за цел да намали размера на файла на изображението. Това става чрез използване на алгоритми, разделени в две основни групи:

• Компресия без загуба на данни
• Компресия със загуба на данни, чрез намаляване размера на файла

Вторият тип компресии използват алгоритми, съкращаващи многократно размера на файла, което в повечето случаи води до пикселизиране на изображенията. За пренебрежимо малко влошаване на качеството може да говорим при използване на ниски нива на компресиране, в случай че се използва изображение с висока разделителна способност. За препоръчване е да се използват файлови формати без компресия.

Най-разпространеният метод за компресия без загуба на данни, който се поддържа от всички съвременни софтуерни продукти за предпечат е LZW. При него се откриват еднакви последователности от данни, които се съхраняват в таблица, като им се присвояват ключове с размер по-малък от тази на последователностите. Затова този метод е изключително добър за изображения с еднородни цветове, преливки и фонове.

Най-използваният метод за компресия със загуба на данни е JPEG. Чрез него размерът на едно изображение може да се намали до няколко стотин пъти от оригиналния. Колкото по голяма е степента на компресия, толкова повече се влошава качеството на изображението. При JPEG компресията се използва алгоритъм, анализиращ близост в цвета между съседни пиксели. При откриване на такива, им се присвоява един и същ цвят. Определянето на цветовете като близки става чрез избора на степента на компресиране. С нейното увеличаване – повече пиксели ще се определят като такива с близки цветови стойности и обратно. Важно е да се отбележи, че качеството на изображението се влошава по-малко в случаите, когато се прилага компресия при изображения с по-голяма разделителна способност (при 300 dpi и повече). Тази компресия не се препоръчва при преливащи фонове и изображения с малки детайли. Характерно тук е, че всеки нов запис на файл с JPEG компресия води до допълнително, непоправимо влошаване на качеството му.

По-долу е списъкът с най-често използваните файлови формати за растерни и векторни изображения:

• GIF – първоначално е разработен през 1987-а година, а в последствие е преработен, за да поддържа прозрачност и анимирани изображения. Той използва LZW компресия и има характерната особеност, че се записва презредово, в резултат на което изображението се визуализира с по-ниска разделителна способност, дори и да не се е заредило цялостно. Ето защо в миналото, а и сега е особено приложим в интернет. Недостатъкът на този формат е, че изображението се записва в най-много 256 цвята.
• BMP – Този файлов формат е разработен за Windows и се поддържа от всички приложения, работещи върху тази операционна система. Използва се предимно за RGB растерни изображения.
• JPEG – Това е един от най-разпространените формати за растерни изображения. Най-често срещаното разширение е JPG, но се срещат и JFIF или JFE. При запис на изображение в този формат може да се зададе степента на компресия. Поддържа се както RGB, така и CMYK цветови модел. Форматът е разпознаваем при различни операционни системи.
• PNG – Файловият формат е предназначен за предаване на растерни изображения в Интернет като се очаква да замени GIF. Той също използва LZW компресия.
• TIFF – Този формат е първоначално разработен за съхранение на сканирани изображения, но днес е предпочитаният файлов формат за растерни изображения в предпечатната подготовка. Поддържа различни цветови модели, включително SPOT цветове. Използва различни типове компресии (LZW, ZIP, JPEG), като стандартно се използва тази без загуба на данни. Работи при различни операционни системи.
• PSD – Това е файловият формат, използван от Adobe Photoshop. Той поддържа всички цветови модели, ICC профили, SPOT цветове и други.
• CDR – Това е файловият формат на CorelDraw. Той поддържа едновременно, както растерни, така и векторни елементи в един файл. За целта се прилагат отделни компресии, а във файла може да запишете и използвания шрифт. Освен това поддържа различни цветови модели за работа.
• AI – Това е собственият файлов формат на Adobe Illustrator. По подобие не CDR може да съдържа векторни и растерни елементи. Поддържа RGB, CMYK, HSB, B/W, Grayscale цветови модели и SPOT. В него могат да се запишат използваните шрифтове и цветните профили. В най-новите версии за основа на формата се използва PDF.
• EPS – Това е един от универсалните формати за съхранение на информация. За негова основа се използва езикът PostScript. Чрез EPS могат да се описват графични и текстови елементи. В него могат да се съдържат изображения от всички цветови модели, информация за припокриване, шрифтове и други. Форматът позволява да се генерира изображение за предварителен преглед на информацията във файла. Той представлява копие на основното изображение в TIFF, JPEG или WMF формат, което позволява преглед на файла без да се налага той да се отваря. Специализиран софтуер, като Illustrator или CorelDraw позволяват отваряне и редактиране на основното изображение, докато останалите показват само изображението за предварителен преглед.
• PDF – Файловият формат на Adobe служи за съхраняване на растерни и векторни изображения, текст (включително с хипервръзки) и други. Този формат търпи непрекъснати промени, а последните му версии позволяват директно подаване  за цветоотделяне или дигитален печат. Всички съдържащи се във файла данни позволяват компресиране по един или друг начин. Компресиите, приложени върху текст не оказват влияние при печат, но ако се приложи JPEG компресия към растерни изображения се получава влошаване на качеството. PDF файловете могат да се създадат чрез конвертиране на PostScript файл или чрез директен експорт от някои програми. Този формат се използва все по-често, тъй като в него се вгражда цялата необходима информация, зададена при създаването на файла (например цветови профил, стойност на припокриване и т.н.). Препоръчително е файловете за печат да се подготвят в някой от следните стандарти: PDF/X-1a или PDF/X-3

За векторни изображения е препоръчително използването на eps, ai или cdr формати. Те обаче не са препоръчват за растерни изображения, тъй като не поддържат част от вградената информация. За сиви полутонови или цветни изображения е полезен tiff форматът, който поддържа слоеве, пътечки за изрязване,повечето от цветовите пространства и позволява вграждане на ICC профили. Като цяло преди да изберете файлов формат, който да използвате, е необходимо да си отговорите на няколко въпроса:

• Използва ли се специфичен файлов формат и доколко е разпространен той? – За предпочитане е да използвате масово разпространени формати, приложими в различни програми.
• Поддържа ли различни цветови модели? – За печат е необходимо да може да запишете файла в CMYK цветови модел.
• Позволява ли се използване на компресия? – Когато е възможно използвайте компресия без загуба на данни LZW.
• Позволява ли се едновременно използване на растерни и векторни елементи?

Особено важно е след генериране на файл за печат да се направи проверка за проблеми, които биха довели до разлика между очаквания и отпечатания резултат. Ето част от нещата, които създават най-големи главоболия:

• Използване на растерни изображения с недостатъчна резолюция или голяма компресия;
• Наличие на текстове, които не са конвертирани в криви  – В този случай текстовете може да не бъдат възпроизведени правилно в случай на липса на шрифта;
• Използване на бял текст, настроен да се печата върху други цветове (overprint);
• Наличие на обекти с различни цветови модели  – необходимо е всичко да бъде конвертирано в CMYK  (и SPOT, ако има такъв);
• Разполагане на важни елементи близо до края на полиграфическото изделия (по-малко от 3-4мм от крайния формат) – при неточно рязане е възможно да бъде загубена важна информация;
• Грешно задаване на информация – размер на страницата, наддаване за обрязване (необходими са поне 2 -3мм);
• Използване на прозрачности;
• Използване на неправилен цветови профил.

Текст: Антон Даскалов